Аз съм

Катя Николова

Когато рисувам се пренасям в друга реалност. Отминали времена, пожълтели фотографии, скитащи души, самотни храмове и тъжни натюрморти. В тази реалност цветовете имат звуци.

Оранжевото крещи, жълтото се стича като мед, червеното мълчи, а синьото, зеленото и лилавото си танананикът! Бялото, черното и сивото са великите балансьори.

Това е оркестъра, който дирижирам когато рисувам.